Сионий допуска, че тя е била зазидана при строежа на църквата. Вероятно иконата е от по-стария манастир, опожарен през 1688 г. при потушаването на Чипровското въстание. Тогава в двора на обителта са били убити над 2000 души. При възстановяването на манастира от архимандрит Дионисий през 1856 г. е открит масов гроб. Тленните останки и до днес се съхраняват в костница. Иконата вероятно е вградена тогава като приемственост, смята Сионий. По Нова година в манастира се обадила жена, която точно посочила мястото, където светинята чакала отново да бъде открита - до определен прозорец в църквата. Като ударили по стената, се чуло кънтене - в стената имало дупка, умело скрита от очите. Иконата била увита в тъкана кърпа, която била изгнила от времето. Изображението на Богородица и младенеца не е повредено.